февруари 8, 2008
Отдавна не бях изпитвал това удоволствие от приятната умора… Отдавна не бях сядал да пиша в блога (от последния път на Витоша). Накратко отдавна не съм достигал достатъчна физическа умора и психическо подскачане, че да се опитвам да го изразя с думи, а умът ми, подскачайки от радост, да крещи: „Ура, тялото е мое… оня не може да помръдне!“ 
Причината за всичко това е тазвечерното баскетче. Не че беше кой знае какво (с Carter, Херакъл и Гого винаги е диво), но началото за 2008 е поставено. Сега пускам старото филмче с легендарната 23-ройка, пак се вслушвам в думите на Fort Minor и техния Remember the name…
E, наред с всичко това оценявам, че процентът ми е катастрофален, а имеджина в собствените ми очи неколкократно надхвърля истинските ми възможности, но сега се придържам към логиката, че трябва да се наслаждаваме от играта. 
Та изиграхме две-три игри в 120-то. Естествено, когато не бях с Carter падах, но това е нормално… Хубавото е, че и Тя беше там, а това винаги ме зарежда. 
Та призовавам останалия народ – топлото се опитва да се установи в България – да грабваме колелата и вардааа!!!
3 Коментара | 
off-city | 
Постоянна връзка
Публикувано от xuperion
декември 8, 2007
Gaudeamus igitur, iuvenes dum sumus!
Post iucundam iuventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus! ))
Vivat academia, vivant professores,Vivat membrum quodlibet,
Vivant membra quaelibet,
Semper sint in flore!
Vivant omnes virgines Faciles, formosae,Vivant et mulieres,
Tenerae, amabiles,
Bonae, laboriosae!
))
2 Коментара | 
афиш | 
Постоянна връзка
Публикувано от xuperion
ноември 7, 2007
Докато чаках на спирката на трамвая на Патриарха преди малко видях нещо много странно, но предсказуемо. Един черен Touareg кротко намали пред колчетата и те легнаха пред него. Реших, че е някое ченге, още повече, че номерът му завършваше на ВМ. Един приятел ми е обяснявал някога, че това значи военно министерство. В това не съм сигурент и няма значение точно сега. Аз нямаше да обърна особено внимание на случката, ако не ми се бяха забили в ума обещанията, че този път няма да има привилигировани държавни автомобили т.н. Повече ме издразни обаче друго. След 3 мин ми дойде трамвая и понечи да мине със същата лекота над колчето, обаче то не щеше да се спусне… Не че обвинявам мутрата, че нещо е бъгнала системата, ама не ми се видя чиста работата – онзи с колата дори не спря, а ватманката трябваше 5 минути да си блъска главата, за да мине.
Снимката естествено няма нищо общо с поста… Просто не обичам да завършвам песимистично и затова сложих един готин трамвай за цвят 
1 Коментар | размишления | Постоянна връзка
Публикувано от xuperion
октомври 23, 2007
Абе хора, кога ще разберете, че думата „оферта“ звучи грозно когато става въпрос за мизерно живеещи хора. Изумявам се как по националните телевизии въпросната дума се повтаря и потретя, сякаш е нещо прелестно. Не стига, че политиците превърнаха протестите в нова тема за бръщолевене, ами и вие говорите така, сякаш са се събрали дебеловрати да обсъждат милионите си. Ама тук става въпрос за 300 лв, което не е заплата, а социални помощи, както двама политолози се изразиха. Оферта може да направи купувач на продавач, а не министър на учител.
Думите в българския език, били те и чуждици, имат точно определено значение и заменянето на една с друга обикновено променя смисъла на изречението. Напълно припокриващи се синоними не съществуват. Българскита дума за оферта е предложение.
Leave a Comment » | 
размишления | 
Постоянна връзка
Публикувано от xuperion
октомври 5, 2007
По това време на годината се навършва една година, откакто имам блог… Това няма никакво значение, старите постове от разгромения pistache.wugga.com се пазят в някакъв архив тук, или поне мисля, че така беше… Просто се чудя как да започна един пост за мечтите. Те в момента са свързани с прекалено много и несвързани неща, които аз по невероятен начин съединявам. Все тая, това което пиша съвсем не е предназначено за някъде. Просто си представям с пръсти на клавиатурата. Малка усмихната кола се изкачва по любимия ми горски път, взимайки стремглаво завоите в ритъма на музиката, а червените листа капят край нея като дъжд от залязващи слънца. Горе има кош, вадя от багажника новия BGM7 и се впускам в див off-basket върху обраслата с бурени земя. Забивката се съпровожда със силно разклащане на цялата конструкция на коша, но това придава чар на всяка точка – може да е последна. А в касетофона е диска от колата. Изкушавам се да вмъкна и приятелката ми в цялата ганимация, но още не съм си изяснил отношението й към баскета… Всъщност вероятно това е по-смислено занимание от писането на този пост… Така или иначе след като се побъркам от умора и кеф се разпльоквам върху изтиващата земя и се наслаждавам на чистия въздух и светлинките на заспиваща София. Те изчезват една по една, а Луната бавно се издига там някъде над Стара планина.
Една мечта умря.
1 Коментар | размишления | Постоянна връзка
Публикувано от xuperion
