Verba volant, scripta manent

На всички, които не са забравили да гледат “детски” пускам това…

…и това…

Абе хора, кога ще разберете, че думата “оферта” звучи грозно когато става въпрос за мизерно живеещи хора. Изумявам се как по националните телевизии въпросната дума се повтаря и потретя, сякаш е нещо прелестно. Не стига, че политиците превърнаха протестите в нова тема за бръщолевене, ами и вие говорите така, сякаш са се събрали дебеловрати да обсъждат милионите си. Ама тук става въпрос за 300 лв, което не е заплата, а социални помощи, както двама политолози се изразиха. Оферта може да направи купувач на продавач, а не министър на учител.

Думите в българския език, били те и чуждици, имат точно определено значение и заменянето на една с друга обикновено променя смисъла на изречението. Напълно припокриващи се синоними не съществуват. Българскита дума за оферта е предложение.

По това време на годината се навършва една година, откакто имам блог… Това няма никакво значение, старите постове от разгромения pistache.wugga.com се пазят в някакъв архив тук, или поне мисля, че така беше… Просто се чудя как да започна един пост за мечтите. Те в момента са свързани с прекалено много и несвързани неща, които аз по невероятен начин съединявам. Все тая, това което пиша съвсем не е предназначено за някъде. Просто си представям с пръсти на клавиатурата. Малка усмихната кола се изкачва по любимия ми горски път, взимайки стремглаво завоите в ритъма на музиката, а червените листа капят край нея като дъжд от залязващи слънца. Горе има кош, вадя от багажника новия BGM7 и се впускам в див off-basket върху обраслата с бурени земя. Забивката се съпровожда със силно разклащане на цялата конструкция на коша, но това придава чар на всяка точка - може да е последна. А в касетофона е диска от колата. Изкушавам се да вмъкна и приятелката ми в цялата ганимация, но още не съм си изяснил отношението й към баскета… Всъщност вероятно това е по-смислено занимание от писането на този пост… Така или иначе след като се побъркам от умора и кеф се разпльоквам върху изтиващата земя и се наслаждавам на чистия въздух и светлинките на заспиваща София. Те изчезват една по една, а Луната бавно се издига там някъде над Стара планина.

Една мечта умря.

След малко излизам на среща с Нея…

От понеделник (24.ІХ) лодките и колелата ще тръгнат!

Не мога да си спомня дали от малък или никога не съм виждал езерото Ариана пълно с вода… И то не дъждовна… Но вчера го видях и съм много доволен! Една тръба с неособено впечатляващ дебит се излива вътре откъм стадиона и завързаните край новия кей водни колела и лодки скоро ще се полюшват по повърхността… А в долния край вече е повече от метър

Обещават следващия месец да го открият официално, също така зимно време да заледяват 1200 кв.м. Това е площ 30х40м, което ще се хареса на кънки-феновете… Разбира се ще бъде заобиколено от поне три ресторанта, но какво да се прави… Изкуството изисква жертви!

Да си пожелаем чисто и поддържано езеро и да си го пазим и ние!

Сн. Whisper

Завършиха двете големи първенства на Стария континент. По баскет в Испания и по волейбол в Русия. Насред Москва испанците станаха неочаквани европейски шампиони по волейбол, а в зала Palacio de Deportes Felipe II в Мадрид Русия поведе само два пъти в мача… Вторият път решаващо

Не ми се коментира нито единият, нито другият форум - в Москва, както обикновено загубихме само два мача, а се оказа решаващо… България е чак осма! А за пореден път напоследък не успяваме дори да се класираме за евробаскет (като изключим миналия път в Сърбия и Черна гора… но славата от миналото е вече време да се възстанови)

Иначе руснаци и испанци си сътвориха истинско шоу, като показаха на Европа, че всички останали са достойни да присъстват в спортна зала само като публика. Нищо, че не се разбраха кой къде да бие, така е по-весело…

Прочетете остатъка от публикацията »

Tibi gratias. Sit tibi terra levis.

Все не исках да остават месеци без постове в блога, понеже после архивът не стои хубаво , но през юли бях просто възмутен от пълните с глупости, повторения и откровени копия блогове. Виж и поста на Whisper по въпроса. А на мен не ми идваше музата за нищо оригинално и затова толкова време рекламната статия за изложбата се кипреше на първа страница. После пък пътувах и дори да исках да пиша, се оказа, че за два месеца видях интернет само два пъти, и то единият - от разстояние…

Затова пък събрах сума ти впечатления и вече мога спокойно да си излея душата.

Първото ми впечатление беше от опасната близост между задните ми части и предния капак на един червен Passat. По-скоро, хронологически погледнато това беше последното ми впечатление. Слава Богу не последно в лошия смисъл. Оказа се, че окото ми по някаква причина е отвикнало да идентифицира, а мозъкът да възприема повече от две коли едновременно. И какво да се прави - бях в с. Крум - раят на скутерчетата и уличният (хех - върху твърда настилка) баскетбол, а там няма, просто няма движение.

Всъщност истинската причина за посещението ми в Димитровградско бяха археологическите разкопки по трасето на втората жп линия в България - тази между Пловдив и Свиленград. Разширяват трасето с втора линия и тази година беше последна на разкопките.

Но не беше никак скучно. Работили са нашите предци, и то доста… Открихме интересни предмети и няколко сгради. Но най-интересно от всичко беше да се копаят ямите с боклуци и строителни материали, които са ни оставили любезните роднини. Не можете да си представите по-твърда почва, глината трева да пасе. Мазолите стават за 10 мин, а единствената утеха е да направиш няколко дължини по Марица (на ширина де) след края на работния ден. Прекарах най-горещите дни точно там и тогава се чу по тв, че в не знам си кой град на слънце било 17 градуса по-топло от на сянка. При 43 на сянка, това правеше 60! 

Въпреки това вечер малко след залез се отдавах на любимия баскетбол, при все че кошовете на селото са около 2,50 и можеш да забиваш с гръб или затворени очи. (е, малко прекалявам, де) На тръгване се прибрах с готиното влакче - стрелата, биха ме поправили местните - но всеки жп фен може да констатира “просто Дезиро”). Научих се да слушам рап и съм готов за забивките в София и в 127-мо

 Ааа, не мога да не спомена парка “Пеньо Пенев” в Димитровград - разкошен е! Нямам снимки, защото още не съм се сдобил със собствено апаратче и все изнудвам някого за фотоси. В момента тече голям ремонт на почти цялата му територия, оправят езерцата, стълбите (където са счупени стъпала), надявам се да направят повече от една чешмичка… Това е един от най-хубавите паркове, които съм срещал. Единствено не ми хареса, че е на склон и няма много равни поляни за игра, но пък и аз нямах много време, така че може някои кътчета да съм изпуснал.

Но свърши престоят ми в Хасковска област, така както свършиха и смокините от любезния чичо на Димитровградския пазар. Остана да разправя само за едно - за най-красивото момиче, което видях това лято - не беше нито на плажа на Синеморец, нито в бременния Сливен, нито в граничното Резово, “поляшкия” Царево или задръстения от коли Бургас… Беше на главната пешеходна улица в Димитровград. Никога не съм съжалявал толкова, че не се втурнах след нея… Няма да я описвам, за да избегнем колоните по пътищата към въпросното място.

След първите разкопки с момчетата направихме рекапитулация на състоянието на южното ни Черноморие. За съжаление се оказа вярно почти всичко, което се чува по медиите - строежи, тъпи водачи на МПС и напълнени с дърветата ни камиони. Успокояващото е, че тук-таме има още неасфалтиран път, където да направиш опит за затъване, има плаж, който човеците още не са отвоювали от водните змии и разните там други твари… А в Резово има и голяма табела със знамето на Европейския съюз и светещ надпис “България” Направихме няколко подводно-археологически открития, които смело датирахме към края на ІІ-то и началото на ІІІ хилядолетие сл. Хр.

А от морето се отправих пак на разкопки, този път в Сливенско - местността на вятърните “мелници”, на прасковите и бадемите . Беше топличко и прашничко. Въпреки това работата вървя много добре и открихме интересни и нестандартни неща, и пак ни даваха по тв . За сведение на посрещачите се оказа, че за пръв път иманярите са изпреварени от… своите древни събратя, които действат радикално с разбиването на гробници. Дотолкова радикално, че оставят само трошляк и тъжни фрагменти от замазки, от които надничат отчупени растения с напъпили цветчета, по-ярки и от съвременните образци в областта. Тъжно, но поне има работа за реставраторите..

.

Та така мина това лято за мен. София не се е променила особено, но и това не е толкова лошо. Не мога като за капак да не споделя и задоволството си (и кратковременното смайване) от факта, че Мариян и Русалин си отвориха блогове почти едновременно. Пожелавам им успех и многобройни читатели. Докато ме нямало ставали чудеса…

Още при първото представяне на изложбата бях впечатлен и развълнуван. Не само, че си падам страхотно много по макети, но обичам и забележителностите на страната ни и ми хареса оригиналният начин да се покажат. Още повече, че изпълнението е великолепно. Съвсем не крия, че й правя реклама и призовавам всеки, който има два часа свобода, да посети изложбата, която от ден-два има нов адрес - вече постоянен - бул. “Цар Борис ІІІ” №41. Това е ритуалният дом в Красно село. Като отидете можете не само да разгледате, но и да дадете своята идея кой да бъде следващия обект, също така да помогнете на майсторите-строители, като си купите тениска, вино или джунджурия с марката “България на длан”.

Всъщност много не ми харесва мястото, където е преместена изложбата, но все пак за тях е важно да имат постоянна зала, дано отдалечеността не спъва хората да стигат, подобно на НИМ. Поздрави за екипа, който сътворява тези чудеса и специално за Съни Сънински!

P.S. Дано не звучи малко фамилиарно този пост, ако все пак още не знаете за какво става въпрос, можете да посетите официалния сайт или да се поровите в Google за снимки.