Преди малко търсих нещо с Google и видях, че до всеки един резултат на чужд език се появява предложение за показване на въпросната страница преведена. Само с английските става. Преводът е напълно електронен, естествено, и на смешно ниво. Яко е, обаче, че все пак потръгва, защото след десетина години (а защо не и по-скоро) вероятно ще бъде доста добър и ще върши страхотна работа. Сега, доколкото разбирам, освен за списъци с имена и разни думи без род, няма да има особена полза. Направи ми впечатление, че доста правилно преобразува собствени имена, което е яко… За всеки случай, докато четеш “превода” над курсора на мишката се появява оригиналният текст.

Със сигурност обаче бисерите в началото ще могат да изпълнят цял речник… Ето за какво става въпрос, въпреки че ще се залеете от смях, която и страница да отворите:

Мисията на Аполо 11 е първата мисия състав на кацане на Луната. It was the fifth human spaceflight of the Apollo program and the third human voyage to the moon. Той е петото от човека spaceflight от програмата Аполо и третия човека пътуване до Луната. Launched on July 16 , 1969 , it carried Commander Neil Alden Armstrong , Command Module Pilot Michael Collins and Lunar Module Pilot Edwin Eugene ‘Buzz’ Aldrin, Jr . On July 20 , Armstrong and Aldrin became the first humans to land on the Moon, while Collins orbited above. Публикувана на 16-ти юли 1969 година, той извършва командир Нийл Армстронг Alden, командването на модула Пилотни Майкъл Колинс и Лунна Модул Пилотни Едуин Eugene “Buzz” алдрин, младши. На 20 юли Армстронг и Алдрин стават първите хора на земята на Луната, докато Колинс orbited-горе.

Абе, много сте ми смешни всички вие дето ei taka pi6ete Ама и смешни и жалки… Точно една седмица ще ти отнеме да свикнеш да пишеш с “долните букви”, ама не е яко, нали? Mnogo po-qko e tui… Ама е грозно, ЕЕЕЕЕЕЕЙ!

Дори писмата от университета си ги получавам на шльокавица и ме е срам, че не знам по-добре латински, тогава поне щях да пиша на латински. Не просто на латиница, а на латински.

25 години сред природата.

Браво, че се изправихте лице в лице срещу Мушанович, Явтокас и Домеркант… Че играхте напълно наравно с този голям отбор… Че докарахте в България гранда Динамо Москва - да видим и ние най-накрая равностоен на вас отбор.

Отдавна не бях изпитвал това удоволствие от приятната умора… Отдавна не бях сядал да пиша в блога (от последния път на Витоша). Накратко отдавна не съм достигал достатъчна физическа умора и психическо подскачане, че да се опитвам да го изразя с думи, а умът ми, подскачайки от радост, да крещи: “Ура, тялото е мое… оня не може да помръдне!”

Причината за всичко това е тазвечерното баскетче. Не че беше кой знае какво (с Carter, Херакъл и Гого винаги е диво), но началото за 2008 е поставено. Сега пускам старото филмче с легендарната 23-ройка, пак се вслушвам в думите на Fort Minor и техния Remember the name…

E, наред с всичко това оценявам, че процентът ми е катастрофален, а имеджина в собствените ми очи неколкократно надхвърля истинските ми възможности, но сега се придържам към логиката, че трябва да се наслаждаваме от играта.

Та изиграхме две-три игри в 120-то. Естествено, когато не бях с Carter падах, но това е нормално… Хубавото е, че и Тя беше там, а това винаги ме зарежда.

Та призовавам останалия народ - топлото се опитва да се установи в България - да грабваме колелата и вардааа!!!

Gaudeamus igitur, iuvenes dum sumus!

Post iucundam iuventutem,

Post molestam senectutem

Nos habebit humus! :)))

Vivat academia, vivant professores,Vivat membrum quodlibet,

Vivant membra quaelibet,

Semper sint in flore!

Vivant omnes virgines Faciles, formosae,Vivant et mulieres,

Tenerae, amabiles,

Bonae, laboriosae!

:)))

Ей, времето навън е супер! Оползотворете го веднага!

С един приятел имахме намерение в събота (когато валя сняг) да се измъкнем от задръстванията и мръсния град и да се разходим на Витоша. Добре де, ама се оказа, че това не е толкова лесна задача. Особено първата част - измъкването от града. Смея да хвърля цялата вина за това върху (гр)Адския транспорт. И то не защото градските автобуси не вървяха, а защото за повече от 2 часа висене край диспечерския пункт никой не излезе да каже “Няма да има превоз”. Ясно е, че не е редно при такъв снеговалеж градските линии да не вървят, но приемам, че тия по почистването са били изненадани. Еми да - какво по-невероятно от това през зимата да завали сняг? Ужасно беше обаче, че никой не си направи труда да каже на десетките ентусиасти с бордове и раници като нас, че просто няма смисъл да мръзнем на спирката, а е по-добре да се прибираме.

Втората част от приключението беше как да спрем такси. По груби сметки първите 40 таксита не спряха, а от тях поне 5 ни заляха с кал. Това разбира се не може да се сравнява със снегорина, който яно даже ни ни забеляза, когато ни затрупа с кал. Намери се обаче един свестен човек (от 40 - сметнете процента), който си беше взел такси и каза на шофьора да спре и да ни качи. И не ни опръска!!! Та по този начин три часа след тръгването от площад “Журналист” се замъкнахме до околовръстното. Там ни посрещна “изненадващо” опашка от тирове и автобуси 111 (от новите Conecto), които бяха задръстили пътя към Симеоново. Ама ние бяхме вече окрилени от огромното си постижение да се измъкнем от центъра и устремени към Черни връх се шмугнахме между камионите и автобусите в рискован преход към заветната планина. Снимки няма, защото тук основната идея беше да оцелеем.

Та така - излязохме от града със запушени бели дробове и в “прекрасно” настроение. но вече никой нямаше пред нас. Ама буквално - явно дори в 13ч никой не беше успял да се добере до планината, защото и по околовръстната пътека и по тази за Алеко проправяхме пъртината. Ето това вече си е приключение и бе яко. Явно някой ни беше заформил колосална коспирация и всеки пък като приближавахме лифта се оказваше, че не работи

За сметка на това вятърът работеше и то май си взимаше няколко смени наведнъж. Добре че ужасени от обстановката долу не си и помисляхме за връщане. Починахме си в най-якия заслон. Як в буквален смисъл и сандвичите ни върнаха настроението. Доказателство за това са арт изявите ни, които може да проследите в отделните елементи на завършеност на smile-то под покрива на хижа “Студенец”.

Нагоре ставаше все по-странно и по-странно, а връх на всичко беше, когато срещнахме хора - ето ги и тях - като извадени от приказките, подобно на виелицата…

Върхът в туристическите ни усилия този ден беше хижа “Ведра”, където по-скоро под влияние на гласа на разума, отколкото поради умора, решихме, че е по-добре да поемем назад. Не изкачихме кой знае колко, но пък беше емоционално и забавно. Освен това поне стигнахме до планината. Метнахме няколко пъти фризбито, по-скоро за да напривим снимки, отколкото, за да играем.

За пътят на връщане няма какво да разправям. Него го нямаше. Дори следите ни отпреди 20 минути вятърът и виелицата бяха заличили, а пък червенеещите се шипки бяха като малки пламъчета в бялата приказка.

Обаче беше велико!

Докато чаках на спирката на трамвая на Патриарха преди малко видях нещо много странно, но предсказуемо. Един черен Touareg кротко намали пред колчетата и те легнаха пред него. Реших, че е някое ченге, още повече, че номерът му завършваше на ВМ. Един приятел ми е обяснявал някога, че това значи военно министерство. В това не съм сигурент и няма значение точно сега. Аз нямаше да обърна особено внимание на случката, ако не ми се бяха забили в ума обещанията, че този път няма да има привилигировани държавни автомобили т.н. Повече ме издразни обаче друго. След 3 мин ми дойде трамвая и понечи да мине със същата лекота над колчето, обаче то не щеше да се спусне… Не че обвинявам мутрата, че нещо е бъгнала системата, ама не ми се видя чиста работата - онзи с колата дори не спря, а ватманката трябваше 5 минути да си блъска главата, за да мине.

Снимката естествено няма нищо общо с поста… Просто не обичам да завършвам песимистично и затова сложих един готин трамвай за цвят