Коледен Туборг в есенен ден

Преди да си взема апарат, недоволствах, че за какъвто и да е пост, трябва да използвам чужди снимки. Е, вече не е така, тъй че мога да поспамя спокойно, без да ми пука за авторските права…

Това е декемврийска София. Не си го представях така миналата година,  когато на 8 декември трябваше да оставим колата на стотина метра от крайната ни точка та пътуване, и да пренасаме уредба, комп, каса бира и разни подобни през калните преспи… Затова пък тази снимка е от Борисовата преди няколко дни и не просто показва листа вм сняг, а и доказва колко топло ни е било, за да пием студена бира…

Ух, твърде мн излияния за една снимка…

Discover!

Според мен идеята на нещо такова е да се хванеш и да тръгнеш нанякъде… Сигурно следващото ще е за Европа

Не всеки който ръмжи хапе…

25 години сред природата.

Открихме сезона!

Отдавна не бях изпитвал това удоволствие от приятната умора… Отдавна не бях сядал да пиша в блога (от последния път на Витоша). Накратко отдавна не съм достигал достатъчна физическа умора и психическо подскачане, че да се опитвам да го изразя с думи, а умът ми, подскачайки от радост, да крещи: „Ура, тялото е мое… оня не може да помръдне!“

Причината за всичко това е тазвечерното баскетче. Не че беше кой знае какво (с Carter, Херакъл и Гого винаги е диво), но началото за 2008 е поставено. Сега пускам старото филмче с легендарната 23-ройка, пак се вслушвам в думите на Fort Minor и техния Remember the name…

E, наред с всичко това оценявам, че процентът ми е катастрофален, а имеджина в собствените ми очи неколкократно надхвърля истинските ми възможности, но сега се придържам към логиката, че трябва да се наслаждаваме от играта.

Та изиграхме две-три игри в 120-то. Естествено, когато не бях с Carter падах, но това е нормално… Хубавото е, че и Тя беше там, а това винаги ме зарежда.

Та призовавам останалия народ – топлото се опитва да се установи в България – да грабваме колелата и вардааа!!!

излез!

Ей, времето навън е супер! Оползотворете го веднага!

Два свята