А, блог! Блог ли?!

Преди няколко дни една приятелка ми каза „Разгледах ти сайта“… Представете си изумлението ми, като я чух. И докато премислях за какво говори,  изведнъж се сетих, че тук верно имам блог ))

Та сега се чувствам морално задължен да го поддържам, поне до следващата блогова криза, когато забравя, че съществува…

Значи, ето, публично обявявам, че измислям следващ пост ))

Google „превежда“ от английски

Преди малко търсих нещо с Google и видях, че до всеки един резултат на чужд език се появява предложение за показване на въпросната страница преведена. Само с английските става. Преводът е напълно електронен, естествено, и на смешно ниво. Яко е, обаче, че все пак потръгва, защото след десетина години (а защо не и по-скоро) вероятно ще бъде доста добър и ще върши страхотна работа. Сега, доколкото разбирам, освен за списъци с имена и разни думи без род, няма да има особена полза. Направи ми впечатление, че доста правилно преобразува собствени имена, което е яко… За всеки случай, докато четеш „превода“ над курсора на мишката се появява оригиналният текст.

Със сигурност обаче бисерите в началото ще могат да изпълнят цял речник… Ето за какво става въпрос, въпреки че ще се залеете от смях, която и страница да отворите:

Мисията на Аполо 11 е първата мисия състав на кацане на Луната. It was the fifth human spaceflight of the Apollo program and the third human voyage to the moon. Той е петото от човека spaceflight от програмата Аполо и третия човека пътуване до Луната. Launched on July 16 , 1969 , it carried Commander Neil Alden Armstrong , Command Module Pilot Michael Collins and Lunar Module Pilot Edwin Eugene ‘Buzz’ Aldrin, Jr . On July 20 , Armstrong and Aldrin became the first humans to land on the Moon, while Collins orbited above. Публикувана на 16-ти юли 1969 година, той извършва командир Нийл Армстронг Alden, командването на модула Пилотни Майкъл Колинс и Лунна Модул Пилотни Едуин Eugene „Buzz“ алдрин, младши. На 20 юли Армстронг и Алдрин стават първите хора на земята на Луната, докато Колинс orbited-горе.

Кирилица!!!

Абе, много сте ми смешни всички вие дето ei taka pi6ete Ама и смешни и жалки… Точно една седмица ще ти отнеме да свикнеш да пишеш с „долните букви“, ама не е яко, нали? Mnogo po-qko e tui… Ама е грозно, ЕЕЕЕЕЕЕЙ!

Дори писмата от университета си ги получавам на шльокавица и ме е срам, че не знам по-добре латински, тогава поне щях да пиша на латински. Не просто на латиница, а на латински.

Аз мога!

Докато чаках на спирката на трамвая на Патриарха преди малко видях нещо много странно, но предсказуемо. Един черен Touareg кротко намали пред колчетата и те легнаха пред него. Реших, че е някое ченге, още повече, че номерът му завършваше на ВМ. Един приятел ми е обяснявал някога, че това значи военно министерство. В това не съм сигурент и няма значение точно сега. Аз нямаше да обърна особено внимание на случката, ако не ми се бяха забили в ума обещанията, че този път няма да има привилигировани държавни автомобили т.н. Повече ме издразни обаче друго. След 3 мин ми дойде трамвая и понечи да мине със същата лекота над колчето, обаче то не щеше да се спусне… Не че обвинявам мутрата, че нещо е бъгнала системата, ама не ми се видя чиста работата – онзи с колата дори не спря, а ватманката трябваше 5 минути да си блъска главата, за да мине.

Снимката естествено няма нищо общо с поста… Просто не обичам да завършвам песимистично и затова сложих един готин трамвай за цвят

Нова оферта за учителите!

Абе хора, кога ще разберете, че думата „оферта“ звучи грозно когато става въпрос за мизерно живеещи хора. Изумявам се как по националните телевизии въпросната дума се повтаря и потретя, сякаш е нещо прелестно. Не стига, че политиците превърнаха протестите в нова тема за бръщолевене, ами и вие говорите така, сякаш са се събрали дебеловрати да обсъждат милионите си. Ама тук става въпрос за 300 лв, което не е заплата, а социални помощи, както двама политолози се изразиха. Оферта може да направи купувач на продавач, а не министър на учител.

Думите в българския език, били те и чуждици, имат точно определено значение и заменянето на една с друга обикновено променя смисъла на изречението. Напълно припокриващи се синоними не съществуват. Българскита дума за оферта е предложение.

Есенен пост…

По това време на годината се навършва една година, откакто имам блог… Това няма никакво значение, старите постове от разгромения pistache.wugga.com се пазят в някакъв архив тук, или поне мисля, че така беше… Просто се чудя как да започна един пост за мечтите. Те в момента са свързани с прекалено много и несвързани неща, които аз по невероятен начин съединявам. Все тая, това което пиша съвсем не е предназначено за някъде. Просто си представям с пръсти на клавиатурата. Малка усмихната кола се изкачва по любимия ми горски път, взимайки стремглаво завоите в ритъма на музиката, а червените листа капят край нея като дъжд от залязващи слънца. Горе има кош, вадя от багажника новия BGM7 и се впускам в див off-basket върху обраслата с бурени земя. Забивката се съпровожда със силно разклащане на цялата конструкция на коша, но това придава чар на всяка точка – може да е последна. А в касетофона е диска от колата. Изкушавам се да вмъкна и приятелката ми в цялата ганимация, но още не съм си изяснил отношението й към баскета… Всъщност вероятно това е по-смислено занимание от писането на този пост… Така или иначе след като се побъркам от умора и кеф се разпльоквам върху изтиващата земя и се наслаждавам на чистия въздух и светлинките на заспиваща София. Те изчезват една по една, а Луната бавно се издига там някъде над Стара планина.

Една мечта умря.

Завръщане в цивилизацията?

Все не исках да остават месеци без постове в блога, понеже после архивът не стои хубаво , но през юли бях просто възмутен от пълните с глупости, повторения и откровени копия блогове. Виж и поста на Whisper по въпроса. А на мен не ми идваше музата за нищо оригинално и затова толкова време рекламната статия за изложбата се кипреше на първа страница. После пък пътувах и дори да исках да пиша, се оказа, че за два месеца видях интернет само два пъти, и то единият – от разстояние…

Затова пък събрах сума ти впечатления и вече мога спокойно да си излея душата.

Първото ми впечатление беше от опасната близост между задните ми части и предния капак на един червен Passat. По-скоро, хронологически погледнато това беше последното ми впечатление. Слава Богу не последно в лошия смисъл. Оказа се, че окото ми по някаква причина е отвикнало да идентифицира, а мозъкът да възприема повече от две коли едновременно. И какво да се прави – бях в с. Крум – раят на скутерчетата и уличният (хех – върху твърда настилка) баскетбол, а там няма, просто няма движение.

Всъщност истинската причина за посещението ми в Димитровградско бяха археологическите разкопки по трасето на втората жп линия в България – тази между Пловдив и Свиленград. Разширяват трасето с втора линия и тази година беше последна на разкопките.

Но не беше никак скучно. Работили са нашите предци, и то доста… Открихме интересни предмети и няколко сгради. Но най-интересно от всичко беше да се копаят ямите с боклуци и строителни материали, които са ни оставили любезните роднини. Не можете да си представите по-твърда почва, глината трева да пасе. Мазолите стават за 10 мин, а единствената утеха е да направиш няколко дължини по Марица (на ширина де) след края на работния ден. Прекарах най-горещите дни точно там и тогава се чу по тв, че в не знам си кой град на слънце било 17 градуса по-топло от на сянка. При 43 на сянка, това правеше 60! 

Въпреки това вечер малко след залез се отдавах на любимия баскетбол, при все че кошовете на селото са около 2,50 и можеш да забиваш с гръб или затворени очи. (е, малко прекалявам, де) На тръгване се прибрах с готиното влакче – стрелата, биха ме поправили местните – но всеки жп фен може да констатира „просто Дезиро“). Научих се да слушам рап и съм готов за забивките в София и в 127-мо

 Ааа, не мога да не спомена парка „Пеньо Пенев“ в Димитровград – разкошен е! Нямам снимки, защото още не съм се сдобил със собствено апаратче и все изнудвам някого за фотоси. В момента тече голям ремонт на почти цялата му територия, оправят езерцата, стълбите (където са счупени стъпала), надявам се да направят повече от една чешмичка… Това е един от най-хубавите паркове, които съм срещал. Единствено не ми хареса, че е на склон и няма много равни поляни за игра, но пък и аз нямах много време, така че може някои кътчета да съм изпуснал.

Но свърши престоят ми в Хасковска област, така както свършиха и смокините от любезния чичо на Димитровградския пазар. Остана да разправя само за едно – за най-красивото момиче, което видях това лято – не беше нито на плажа на Синеморец, нито в бременния Сливен, нито в граничното Резово, „поляшкия“ Царево или задръстения от коли Бургас… Беше на главната пешеходна улица в Димитровград. Никога не съм съжалявал толкова, че не се втурнах след нея… Няма да я описвам, за да избегнем колоните по пътищата към въпросното място.

След първите разкопки с момчетата направихме рекапитулация на състоянието на южното ни Черноморие. За съжаление се оказа вярно почти всичко, което се чува по медиите – строежи, тъпи водачи на МПС и напълнени с дърветата ни камиони. Успокояващото е, че тук-таме има още неасфалтиран път, където да направиш опит за затъване, има плаж, който човеците още не са отвоювали от водните змии и разните там други твари… А в Резово има и голяма табела със знамето на Европейския съюз и светещ надпис „България“ Направихме няколко подводно-археологически открития, които смело датирахме към края на ІІ-то и началото на ІІІ хилядолетие сл. Хр.

А от морето се отправих пак на разкопки, този път в Сливенско – местността на вятърните „мелници“, на прасковите и бадемите . Беше топличко и прашничко. Въпреки това работата вървя много добре и открихме интересни и нестандартни неща, и пак ни даваха по тв . За сведение на посрещачите се оказа, че за пръв път иманярите са изпреварени от… своите древни събратя, които действат радикално с разбиването на гробници. Дотолкова радикално, че оставят само трошляк и тъжни фрагменти от замазки, от които надничат отчупени растения с напъпили цветчета, по-ярки и от съвременните образци в областта. Тъжно, но поне има работа за реставраторите..

.

Та така мина това лято за мен. София не се е променила особено, но и това не е толкова лошо. Не мога като за капак да не споделя и задоволството си (и кратковременното смайване) от факта, че Мариян и Русалин си отвориха блогове почти едновременно. Пожелавам им успех и многобройни читатели. Докато ме нямало ставали чудеса…

Пост за Тея

Иска ли питане? Когато светът е розов, когато всичко около теб грее, когато си доволен от себе си и от живота си, когато всичките тези неща ги има, търсиш с кого да споделиш радостта си… И пред теб веднагически изниква образът на любимия човек, носещ под ръка най-голямата си усмивка, подканящ те да му разкажеш с бутилка бира в ръка за щастието си… И ти разказваш – за черешите, които са червени, колко далеч си карал колело,  че  си намерил некитайска уредба Сони, за откритието че не искаш да караш Мерцедес, за  мечтата да нахраниш гълъбите на Сан Марко, за онази звездичка, която единствена се вижда вечер в  22:40 между клоните на черницата, за любовта си, за изчезналото и намереното…

Обичате ли черници?

  

reiseschilderungen (*нем. – пътеписи)

Напоследък съм на пътувателна вълна и едновременно с това учих за изпит по немски, затова се получи нещо такова като заглавие. Оказа се, че е много тежко една седмица да съм лишен от нет, защото ми липсва пътуването, макар и виртуално, което си правя из различни градове на България и света…И намерих утеха в книгите, което естествено се оказа по-добрият вариант, защото не са толкова претъпкани с реклами, но уви, тези които имам вкъщи не са свръх актуални… Така или иначе винаги съм харесвал като ми хрумне нещо от рода на „колко е бил широк провлакът на Несебър преди да направят шосето“, да има къде да прочета. Книжен плъх, ще каже whisp, ама все нещо трябва да му е приятно на човек…

Та същинската причина да пиша тези редове е, че съм възхитен от бележките, които през древността обикновени хора са си правили по време на пътуванията из света. Оказа се, че на много от тези бележки днес разчитаме като на единствена информация за някои селища. Като попрочетох малко видях, че това е валидно и до днес. В интернет се намира всякаква информация за почти всяко населено място на планетата, но ако искаш да знаеш от друга гледна точка какво има там, не трябва да се доверяваш на рекламите и статистиките, а да изнамериш какво е написал, който е ходил там. Например като минавам през село Поповица, на път за Димитровград, винаги се кефя много на щъркеловото гнездо на покрива на черковната камбанария. Но за него не мога да прочета никъде, освен в една най-обикновена бележка, във вид на ей такъв пост. И тя ще струва повече от всички еднакви хотели, с еднакви екстри и еднакви снимки

P.S. Провлакът на Несебър само преди 40-тина години е бил едва 10 метра широк и малко повече от 1 метър висок.