Verba volant, scripta manent

Отдавна не бях изпитвал това удоволствие от приятната умора… Отдавна не бях сядал да пиша в блога (от последния път на Витоша). Накратко отдавна не съм достигал достатъчна физическа умора и психическо подскачане, че да се опитвам да го изразя с думи, а умът ми, подскачайки от радост, да крещи: “Ура, тялото е мое… оня не може да помръдне!”

Причината за всичко това е тазвечерното баскетче. Не че беше кой знае какво (с Carter, Херакъл и Гого винаги е диво), но началото за 2008 е поставено. Сега пускам старото филмче с легендарната 23-ройка, пак се вслушвам в думите на Fort Minor и техния Remember the name…

E, наред с всичко това оценявам, че процентът ми е катастрофален, а имеджина в собствените ми очи неколкократно надхвърля истинските ми възможности, но сега се придържам към логиката, че трябва да се наслаждаваме от играта.

Та изиграхме две-три игри в 120-то. Естествено, когато не бях с Carter падах, но това е нормално… Хубавото е, че и Тя беше там, а това винаги ме зарежда.

Та призовавам останалия народ - топлото се опитва да се установи в България - да грабваме колелата и вардааа!!!