Verba volant, scripta manent

По това време на годината се навършва една година, откакто имам блог… Това няма никакво значение, старите постове от разгромения pistache.wugga.com се пазят в някакъв архив тук, или поне мисля, че така беше… Просто се чудя как да започна един пост за мечтите. Те в момента са свързани с прекалено много и несвързани неща, които аз по невероятен начин съединявам. Все тая, това което пиша съвсем не е предназначено за някъде. Просто си представям с пръсти на клавиатурата. Малка усмихната кола се изкачва по любимия ми горски път, взимайки стремглаво завоите в ритъма на музиката, а червените листа капят край нея като дъжд от залязващи слънца. Горе има кош, вадя от багажника новия BGM7 и се впускам в див off-basket върху обраслата с бурени земя. Забивката се съпровожда със силно разклащане на цялата конструкция на коша, но това придава чар на всяка точка - може да е последна. А в касетофона е диска от колата. Изкушавам се да вмъкна и приятелката ми в цялата ганимация, но още не съм си изяснил отношението й към баскета… Всъщност вероятно това е по-смислено занимание от писането на този пост… Така или иначе след като се побъркам от умора и кеф се разпльоквам върху изтиващата земя и се наслаждавам на чистия въздух и светлинките на заспиваща София. Те изчезват една по една, а Луната бавно се издига там някъде над Стара планина.

Една мечта умря.