Честит ден на анимацията!

На всички, които не са забравили да гледат „детски“ пускам това…

…и това…

Нова оферта за учителите!

Абе хора, кога ще разберете, че думата „оферта“ звучи грозно когато става въпрос за мизерно живеещи хора. Изумявам се как по националните телевизии въпросната дума се повтаря и потретя, сякаш е нещо прелестно. Не стига, че политиците превърнаха протестите в нова тема за бръщолевене, ами и вие говорите така, сякаш са се събрали дебеловрати да обсъждат милионите си. Ама тук става въпрос за 300 лв, което не е заплата, а социални помощи, както двама политолози се изразиха. Оферта може да направи купувач на продавач, а не министър на учител.

Думите в българския език, били те и чуждици, имат точно определено значение и заменянето на една с друга обикновено променя смисъла на изречението. Напълно припокриващи се синоними не съществуват. Българскита дума за оферта е предложение.

Есенен пост…

По това време на годината се навършва една година, откакто имам блог… Това няма никакво значение, старите постове от разгромения pistache.wugga.com се пазят в някакъв архив тук, или поне мисля, че така беше… Просто се чудя как да започна един пост за мечтите. Те в момента са свързани с прекалено много и несвързани неща, които аз по невероятен начин съединявам. Все тая, това което пиша съвсем не е предназначено за някъде. Просто си представям с пръсти на клавиатурата. Малка усмихната кола се изкачва по любимия ми горски път, взимайки стремглаво завоите в ритъма на музиката, а червените листа капят край нея като дъжд от залязващи слънца. Горе има кош, вадя от багажника новия BGM7 и се впускам в див off-basket върху обраслата с бурени земя. Забивката се съпровожда със силно разклащане на цялата конструкция на коша, но това придава чар на всяка точка – може да е последна. А в касетофона е диска от колата. Изкушавам се да вмъкна и приятелката ми в цялата ганимация, но още не съм си изяснил отношението й към баскета… Всъщност вероятно това е по-смислено занимание от писането на този пост… Така или иначе след като се побъркам от умора и кеф се разпльоквам върху изтиващата земя и се наслаждавам на чистия въздух и светлинките на заспиваща София. Те изчезват една по една, а Луната бавно се издига там някъде над Стара планина.

Една мечта умря.

Оранжево небето, оранжево морето, оранжева земята…

След малко излизам на среща с Нея…