Verba volant, scripta manent

Все не исках да остават месеци без постове в блога, понеже после архивът не стои хубаво , но през юли бях просто възмутен от пълните с глупости, повторения и откровени копия блогове. Виж и поста на Whisper по въпроса. А на мен не ми идваше музата за нищо оригинално и затова толкова време рекламната статия за изложбата се кипреше на първа страница. После пък пътувах и дори да исках да пиша, се оказа, че за два месеца видях интернет само два пъти, и то единият - от разстояние…

Затова пък събрах сума ти впечатления и вече мога спокойно да си излея душата.

Първото ми впечатление беше от опасната близост между задните ми части и предния капак на един червен Passat. По-скоро, хронологически погледнато това беше последното ми впечатление. Слава Богу не последно в лошия смисъл. Оказа се, че окото ми по някаква причина е отвикнало да идентифицира, а мозъкът да възприема повече от две коли едновременно. И какво да се прави - бях в с. Крум - раят на скутерчетата и уличният (хех - върху твърда настилка) баскетбол, а там няма, просто няма движение.

Всъщност истинската причина за посещението ми в Димитровградско бяха археологическите разкопки по трасето на втората жп линия в България - тази между Пловдив и Свиленград. Разширяват трасето с втора линия и тази година беше последна на разкопките.

Но не беше никак скучно. Работили са нашите предци, и то доста… Открихме интересни предмети и няколко сгради. Но най-интересно от всичко беше да се копаят ямите с боклуци и строителни материали, които са ни оставили любезните роднини. Не можете да си представите по-твърда почва, глината трева да пасе. Мазолите стават за 10 мин, а единствената утеха е да направиш няколко дължини по Марица (на ширина де) след края на работния ден. Прекарах най-горещите дни точно там и тогава се чу по тв, че в не знам си кой град на слънце било 17 градуса по-топло от на сянка. При 43 на сянка, това правеше 60! 

Въпреки това вечер малко след залез се отдавах на любимия баскетбол, при все че кошовете на селото са около 2,50 и можеш да забиваш с гръб или затворени очи. (е, малко прекалявам, де) На тръгване се прибрах с готиното влакче - стрелата, биха ме поправили местните - но всеки жп фен може да констатира “просто Дезиро”). Научих се да слушам рап и съм готов за забивките в София и в 127-мо

 Ааа, не мога да не спомена парка “Пеньо Пенев” в Димитровград - разкошен е! Нямам снимки, защото още не съм се сдобил със собствено апаратче и все изнудвам някого за фотоси. В момента тече голям ремонт на почти цялата му територия, оправят езерцата, стълбите (където са счупени стъпала), надявам се да направят повече от една чешмичка… Това е един от най-хубавите паркове, които съм срещал. Единствено не ми хареса, че е на склон и няма много равни поляни за игра, но пък и аз нямах много време, така че може някои кътчета да съм изпуснал.

Но свърши престоят ми в Хасковска област, така както свършиха и смокините от любезния чичо на Димитровградския пазар. Остана да разправя само за едно - за най-красивото момиче, което видях това лято - не беше нито на плажа на Синеморец, нито в бременния Сливен, нито в граничното Резово, “поляшкия” Царево или задръстения от коли Бургас… Беше на главната пешеходна улица в Димитровград. Никога не съм съжалявал толкова, че не се втурнах след нея… Няма да я описвам, за да избегнем колоните по пътищата към въпросното място.

След първите разкопки с момчетата направихме рекапитулация на състоянието на южното ни Черноморие. За съжаление се оказа вярно почти всичко, което се чува по медиите - строежи, тъпи водачи на МПС и напълнени с дърветата ни камиони. Успокояващото е, че тук-таме има още неасфалтиран път, където да направиш опит за затъване, има плаж, който човеците още не са отвоювали от водните змии и разните там други твари… А в Резово има и голяма табела със знамето на Европейския съюз и светещ надпис “България” Направихме няколко подводно-археологически открития, които смело датирахме към края на ІІ-то и началото на ІІІ хилядолетие сл. Хр.

А от морето се отправих пак на разкопки, този път в Сливенско - местността на вятърните “мелници”, на прасковите и бадемите . Беше топличко и прашничко. Въпреки това работата вървя много добре и открихме интересни и нестандартни неща, и пак ни даваха по тв . За сведение на посрещачите се оказа, че за пръв път иманярите са изпреварени от… своите древни събратя, които действат радикално с разбиването на гробници. Дотолкова радикално, че оставят само трошляк и тъжни фрагменти от замазки, от които надничат отчупени растения с напъпили цветчета, по-ярки и от съвременните образци в областта. Тъжно, но поне има работа за реставраторите..

.

Та така мина това лято за мен. София не се е променила особено, но и това не е толкова лошо. Не мога като за капак да не споделя и задоволството си (и кратковременното смайване) от факта, че Мариян и Русалин си отвориха блогове почти едновременно. Пожелавам им успех и многобройни читатели. Докато ме нямало ставали чудеса…