Verba volant, scripta manent

Напоследък съм на пътувателна вълна и едновременно с това учих за изпит по немски, затова се получи нещо такова като заглавие. Оказа се, че е много тежко една седмица да съм лишен от нет, защото ми липсва пътуването, макар и виртуално, което си правя из различни градове на България и света…И намерих утеха в книгите, което естествено се оказа по-добрият вариант, защото не са толкова претъпкани с реклами, но уви, тези които имам вкъщи не са свръх актуални… Така или иначе винаги съм харесвал като ми хрумне нещо от рода на “колко е бил широк провлакът на Несебър преди да направят шосето”, да има къде да прочета. Книжен плъх, ще каже whisp, ама все нещо трябва да му е приятно на човек…

Та същинската причина да пиша тези редове е, че съм възхитен от бележките, които през древността обикновени хора са си правили по време на пътуванията из света. Оказа се, че на много от тези бележки днес разчитаме като на единствена информация за някои селища. Като попрочетох малко видях, че това е валидно и до днес. В интернет се намира всякаква информация за почти всяко населено място на планетата, но ако искаш да знаеш от друга гледна точка какво има там, не трябва да се доверяваш на рекламите и статистиките, а да изнамериш какво е написал, който е ходил там. Например като минавам през село Поповица, на път за Димитровград, винаги се кефя много на щъркеловото гнездо на покрива на черковната камбанария. Но за него не мога да прочета никъде, освен в една най-обикновена бележка, във вид на ей такъв пост. И тя ще струва повече от всички еднакви хотели, с еднакви екстри и еднакви снимки

P.S. Провлакът на Несебър само преди 40-тина години е бил едва 10 метра широк и малко повече от 1 метър висок.