Ура за „България на длан“

Още при първото представяне на изложбата бях впечатлен и развълнуван. Не само, че си падам страхотно много по макети, но обичам и забележителностите на страната ни и ми хареса оригиналният начин да се покажат. Още повече, че изпълнението е великолепно. Съвсем не крия, че й правя реклама и призовавам всеки, който има два часа свобода, да посети изложбата, която от ден-два има нов адрес – вече постоянен – бул. „Цар Борис ІІІ“ №41. Това е ритуалният дом в Красно село. Като отидете можете не само да разгледате, но и да дадете своята идея кой да бъде следващия обект, също така да помогнете на майсторите-строители, като си купите тениска, вино или джунджурия с марката „България на длан“.

Всъщност много не ми харесва мястото, където е преместена изложбата, но все пак за тях е важно да имат постоянна зала, дано отдалечеността не спъва хората да стигат, подобно на НИМ. Поздрави за екипа, който сътворява тези чудеса и специално за Съни Сънински!

P.S. Дано не звучи малко фамилиарно този пост, ако все пак още не знаете за какво става въпрос, можете да посетите официалния сайт или да се поровите в Google за снимки.

Двубоят в Макларън

Забележително е! След близо 20 години отново доживяхме да видим двама равностойни пилоти в един топ-отбор. Алонсо може и да е двукратен шампион, да има почти 100 състезания зад гърба си, но младокът Хамилтън показа на батковците си, че е достатъчно да си постоянен, за да поведеш убедително в класирането. Явно, че испанецът не успя да свикне с колата, вероятно много различна от Рено. Но все пак трябва да отдадем заслуженето на тъмнокожия му съотборник, който пък съвсем не се беше качвал в болид от Формула 1.

Пост за Тея

Иска ли питане? Когато светът е розов, когато всичко около теб грее, когато си доволен от себе си и от живота си, когато всичките тези неща ги има, търсиш с кого да споделиш радостта си… И пред теб веднагически изниква образът на любимия човек, носещ под ръка най-голямата си усмивка, подканящ те да му разкажеш с бутилка бира в ръка за щастието си… И ти разказваш – за черешите, които са червени, колко далеч си карал колело,  че  си намерил некитайска уредба Сони, за откритието че не искаш да караш Мерцедес, за  мечтата да нахраниш гълъбите на Сан Марко, за онази звездичка, която единствена се вижда вечер в  22:40 между клоните на черницата, за любовта си, за изчезналото и намереното…

Живо пиво „Пети океан“

- Каква наливна бира имате?

- Болярка и Живо пиво!

- Живо ли? Какво е това?

- Ами някаква руска май…

- Дайте да опитаме тогава!

Като опитахме изненадата ни премина в радост.Оказа доста приятна – по-слабо газирана и доста лека и негорчива. А не всеки ден пускат нова готина бира. За съжаление не съм опитал още новата „негорчива“ Загорка и не мога да ги сравня. Но тази ми хареса определено. Оказа се, че наистина е руска идеята, но патентът вече го има в над 20 страни, като основното при производството на този тип бира е, че се пропускат половината консервации, в следствие на което бирата достига до теб много по-истинска. Или поне така твърдят. Пих я в заведението на гърба на Народна библиотека и понеже там обстановката е доста приятна и зелена, препоръчвам след лекции или четене или когато намерите време да пробвате по една жива… Малката е 1,70, а голямата 2,40 лв. Наздраве!

P.S. Океаните са четири, петият е от бира…

Обичате ли черници?

  

reiseschilderungen (*нем. – пътеписи)

Напоследък съм на пътувателна вълна и едновременно с това учих за изпит по немски, затова се получи нещо такова като заглавие. Оказа се, че е много тежко една седмица да съм лишен от нет, защото ми липсва пътуването, макар и виртуално, което си правя из различни градове на България и света…И намерих утеха в книгите, което естествено се оказа по-добрият вариант, защото не са толкова претъпкани с реклами, но уви, тези които имам вкъщи не са свръх актуални… Така или иначе винаги съм харесвал като ми хрумне нещо от рода на „колко е бил широк провлакът на Несебър преди да направят шосето“, да има къде да прочета. Книжен плъх, ще каже whisp, ама все нещо трябва да му е приятно на човек…

Та същинската причина да пиша тези редове е, че съм възхитен от бележките, които през древността обикновени хора са си правили по време на пътуванията из света. Оказа се, че на много от тези бележки днес разчитаме като на единствена информация за някои селища. Като попрочетох малко видях, че това е валидно и до днес. В интернет се намира всякаква информация за почти всяко населено място на планетата, но ако искаш да знаеш от друга гледна точка какво има там, не трябва да се доверяваш на рекламите и статистиките, а да изнамериш какво е написал, който е ходил там. Например като минавам през село Поповица, на път за Димитровград, винаги се кефя много на щъркеловото гнездо на покрива на черковната камбанария. Но за него не мога да прочета никъде, освен в една най-обикновена бележка, във вид на ей такъв пост. И тя ще струва повече от всички еднакви хотели, с еднакви екстри и еднакви снимки

P.S. Провлакът на Несебър само преди 40-тина години е бил едва 10 метра широк и малко повече от 1 метър висок.