Verba volant, scripta manent

Имам склонност от време на време да се обръщам към някоя от три мои страсти - коли, влакове и кораби… Обикновено една по една и никога трите наведнъж. Обичам морето. Имах един приятел - капитан - който ми донесе някога от своите списания за яхти, платноходки всякакви. И днес, като наближава лятото, пак се сещам колко е приятно да седя на носа на лодката, и държейки се за котвеното въже да се усмихвам към пръските. В такъв момент вадя от шкафа старото списание с пожълтели от слънцето страници и разглеждам с невярващи очи големите платноходки на снимките. Едно време разглеждах само картинките, като порастнах малко, се научих да си превеждам текста и пак магията не се загуби. Започнах да събирам книжките от Библиотека “Морета, брегове и хора”, защото установих, че са ми интересни… Сега прочетох “Смелите пътешествия на капитан Вос”, което всъщност е негов дневник, ама издаден от приятели след смъртта му. Там са описани 3 пътешествия на Джон Вос - едното е околосветско, направено с индианско кану (дълго 11,5 метра), а другите са по-кратки, пак с малки лодки и не толкова успешни - търсил е легендарното съкровище на о-в Кокос. Не го е намерил, разбира се В обиколката на света с “Тиликум” капитанът доказва, че и малките съдове са също така устойчиви на бурите, както и големи кораби, а в някаква степен по-стабилни и от тях. Но безспорно най-хубавото на книжката е, че описва съвсем истински случки.