Verba volant, scripta manent

Имах си аз едно малко блогче, на никого нищо лошо не правех, не се пречкаше много, но ето, че една сутрин изчезна… Нищо, де! Не е много важно, като се има предвид, че pistache.wugga.com беше по-скоро с характер на дневник или поне място, където да се похваля или да споделя с приятели по-илюстративно за някое хубаво място, за интересна книга или кола… изобщо за нещо, което ми е направило впечатление Смятам и тук да пиша предимно това.

Ако някой случайно си спомня за старите постове и му се е дощяло да попрочете, може да развърти надолу:

Boardmania
December 27th, 2006
Леле!!! Това е яко! Да падаш, да ставаш, да се друсваш върху снега с цялата си тежест, да си подгизнал, изпотен, скапан и ухилен до уши

Като се учих да карам ски съвсем не беше така - за целия първи ден паднах само 20-тина пъти, а сега каво ми се стовари на главата. Карането на борд няма нищо общо. Освен може би усещането за неуправляемост, което изпитваш като се качиш първия път, и което е несравнимо с нищо друго. Просто се движиш надолу, без да можеш да направиш каквато и да е промяна в посоката или увеличаващата се градивно се скорост и деградивно разстояние до елхичките! Но чувството е страхотно - високо горе сред елхите си, въздухът е кристално чист, Слънцето те гали топло, а сноубордистките са най-красивите създания в планината след нимфите
Има и друго. Ние се качихме горе като абсолютни новобранци, които не знаеха как да си сложат борда, а си тръгнахме (вярно охкайки и пъшкайки през целия път надолу) като властелини на дъската, които могат да се пуснат по 30-те метра от Лалето (без да паднем), които лично си изгладихме и пригодихме за спускане (понеже снега още е малко и пистите не са направени с машините)
Та - препоръчвам зимните спортове на всички и мн ще се радвам заедно да ходим нагоре и после да се спускаме надолу!

p.s. Очаквам и оферта за кънки!
Общежитие или общо житие (Малък градски театър Зад канала)
December 19th, 2006
Гледах наскоро много актуална пиеса. И много топла! Режисьорът Съни Сънински разказва три истории, случващи се едновременно, но независещи една от друга, в студентско общежитие. Те са от забавни по-забавни, но наред с огромна доза смях (приятелката ми я болеше корема после) пиесата носи и своята поука за топлината и близостта, които можем да открием във всяко нещо. И да им се порадваме, защото щастлив е този човек, който може да открие и в снежинката парченце топлина. Препоръчвам горещо да се гледа около Коледа!

Posted in Мелпомена

комби-мания
December 12th, 2006
Много обичам комбита! И много обичам да товаря разни неща в наш`то комби!
Любимо ми е с един приятел като се опитваме да накачурим в багажника два планински бегача… и като успеем! Също ме кефи, когато е пълен с дърва и цялата кола мирише на бор, или пък ще правим купон и сме си взели уредбата, компютъра и още половин дузина електрически уреди (чайник, влакче, печка ), така че техниката направо извира… И самият вид на комбито ме предразполага да взимам още неща. Малко по женски става де, ама айде…
Posted in любими

Звездите!
December 11th, 2006
Как може толкова време да не съм забелязвал, че под леглото ми самотен в праха лежи изоставен и сам старият ми телескоп… Последната година съвсем забравих за това… А е толкова яко! Лягаш на пода и допираш глава до околяра… И гледаш, гледаш, гледаш! А какво удоволствие ми доставяше едно време да зяпам луната, моретата, планините…А сега докато е мъгливо ще си чета разни нещо в нета, днес мн се запалих…
Най-хубавото е, че си направих страхотна програма - понеже уча класическа филология и мн се занимаваме с митология - като чета някой мит, после ще откривам на небето съзвездието, което е кръстено на съответния герой. Те 90% са такива… Ух, че яко!
Posted in Слънце

смяна на караула
November 23rd, 2006
Есента триумфално се завърна! Тази сутрин, като отворих прозореца и за фон на последните ми златни листа видях ситните капчици дъжд, пронизващи мъгливото време. Много обичам в такова време да гледам трамваите, минаващи по улицата. Те са целите осветени и приличат на някакво огромно чудовище (но добро чудовище), което винаги се провира между капките, потъвайки в мъглата, устремено към своята цел.
Капчиците са хубави, много хубави! Събират се по перилата на балкона и съм сигурен, че до утре сутрин ще се превърнат в безкраен бял килим. Засега светлината се пречупва в тях и може би затова формите на предметите ми изглеждат така вълшебни, а от утре - ще се отразява … лъчите на блестящите реклами ще се хвърлят в снега и от него пак ще изплуват, за да може тази игра на светлина да се пренесе в сърцата на онези, които ги обхваща Коледното настроение.
Но сега аз предпочитам да се насладя на последните есенни дни, на жълтите таксита, на жълтите трамваи, на жълтите листа, и на жълтите поради това капчици…

Posted in Слънце

надалеч…..
November 21st, 2006
тъкмо сега ми се иска да избягам възможно най-далече…
Posted in любими

влакчета
November 16th, 2006
От няколко години съм много запален по всякакви железници - подземни и надземни, наши и чужди и главно чисти. Тази снимка тук е на дизелов локомотив, произведен през 30-те години, който съвсем случайно е първият модел, който имам в колекцията си (мащаб 1:87, Piko). Затова започвам с него. Напоследък, където и да пътувам предпочитам да е с влак, понеже търся романтичното и красивото дори в нашите мръсни и стари железници. Като изключим един-два инцидента с влака от Белград за София, успявам да ги открия. Така попаднах на едно място за маниаци, които се интересуват и знаят много за българските и чуждите железници, а и прилагат собствени снимки, понеже кой където ходи и види яко влакче - щрака. А иначе тук ще качвам и мои снимки, но нали съм с лентов апарат и става малко по-бавно…
Естествено на всичките ми познати блогаджии беше ясно, че за влаковете ще има цяла категория - ето, има я. Ако някъде попаднете на стари снимки на железницата в България, моля да изпратите, понеже в тази насока материалите навсякъде още са малко. Приятно пътуване!
Posted in влакчета

Забивка
November 7th, 2006
Академик и ЦСКА!

Ужасяващо зарибяващо..
Нямам думи да изразя сега колко съм щастлив, че пак се почва дългата баскетболна зима. На всичкото отгоре не само пред екрана, но и в залата…
Posted in скок

Българите
November 7th, 2006
“Това е народ, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който титли е придобивал този, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези… Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете, че те са приучили грижливо на глад и тези животни, благодарение на което умеят да избягват глада?”
Това пише готският историк Енодий (473-521 г.) за древните българи
Ненавиждам хора, които презират народа си. Всяка своя негативна чертица той дължи на тях. Смятам също, че е много важно да познаваш историята и територията си. Затова с огромен кеф започвам да пътувам из страната и призовавам или да дойдете с мен или да последвате примера ми.
Posted in Слънце

November 5th, 2006
pistache
за щастието може да се говори мн дълго, написани са хиляди томове, изприказвани са милиони животи. За важно ми се струва само едно. Можеш ли в точно този момент от деня да бъдеш достатъчно отворен и печен, за да кажеш: Щастлив(а) съм! И да се усмихнеш…
Posted in Слънце

Кръстникът, The Godfather
November 1st, 2006
ей, ей, ей! Кръстникът дойде по ефира… Любимата ми музика през последните няколко месеца, а? Невероятният филм на Франсис Форд Копола, останал в историята с невероятната игра на Марлон Брандо и Ал Пачино и изпълващата със сицилианско настроение музика на Нино Рота отново по родната телевизия… зрелището беше великолепно!
Posted in любими

Hic mortui vivunt, hic muti loquuntur!
November 1st, 2006
Точно на деня на будителите врати отвори нова библиотека. Тя е тясно свързана с проекта за изследване на готското присъствие по нашите земи, в който и аз участвам, и се намира в кв. Симеоново, където е и вила Wulfila. Библиотеката се състои от няколкостотин тома тясно специализирана литература по въпроса за готите и си кореспондира с още няколко подобни в Европа и по света. В нея могат да се намерят трудове по въпроса за историята, религията и културата на готите, по Късен Рим и ранната история на Византия, а в по-общи линии и върху историята на Европа. Дарения библиотеката получи от повечето западноевропейски страни, Русия, Канада и САЩ, така че ако случайно попаднете в нея не трябва да се очудвате, че преобладават заглавия на немски, английски, руски и чак тогава български. На откриването присъстваха посланиците на Норвегия и Швеция у нас, които мога да нарека основни спонсори на проекта. Пожелавам на библиотека “Дом Вулфила” и създателите й:
На добър час!
Posted in книги

За тютюна - история и размисли
October 30th, 2006
Първо малко история:
Тютюнът е растение, което доставя удоволствие. Открит е на Антилските острови (Централна Америка).
Един от моряците на Христофор Колумб взел образец от отровата Тобако и го изпратил на един търговец на име Мартен в Европа. През 1511г. този продукт бил познат вече на моряците във всички испански и португалски пристанища.
Посланикът на Франция в Лисабон на име Никот пренесъл във Франция отровата от същото растение, споменавана с неговото име, за да се използва като лекарство. Впоследствие тютюнът се разпространил в Италия, Германия и Англия.
От началото на ХVІІв. (през 1605г.) е разпространен в Османската империя, в границите на която по това време се намира и България. Там се опитвали да се борят срещу разпространението на тютюна. Дори по времето на султан Мурад ІV се давали смъртни наказания за използването на тютюна. Той бил роден през 1612г. и управлявал от 1623 до 1640г. Въпреки строгите мерки тютюнопушенето се разпространило още по-силно.
Един - два сантиграма никотин - вредното вещество, което се съдържа в тютюна - веднага убива човек, но пушачите не умират, тъй като голяма част от отровата не се превръща в дим. При по-продължително пушене, обаче, могат да се получат различни органични увреждания - сърцебиене, астма, повишено кръвно налягане, увреждане на зрението и очите, главоболие, безсъние, нервност, рак.
Наскоро в National Geografic България имаше една доста добра статия за разни гадости в човешкия организъм , където редакторите бяха обърнали внимание на вредното въздействие на тефлона от тигана или на цветовете на растенията, но мисълта ми е, че след като има кой да пише за чак такива подробности, то не е зле да обърнем внимание на нещо толкова сериозно като цигарения дим, който вреди в милиони пъти повече.
Като бях малък се ядосвах на децата, които пушеха, за да се правят на интересни, но си мислех, че като пораснат ще се овладеят, а те дори не си правят труда. Не мога да си представя, че някой би посмял да се нарече креативен, да се мисли за човек с творческо мислене, като дори не е могъл да си намери приемлива алтернатива на цигарите. А то какво ли не може да ти е заместник - от ментовото лукче със 7 билки до изисканата целувка на партньора по вътрешното страна на долната устна.
В крайна сметка една приятелка е права поне за това, че сам трябва да се откажеш. Но според мен не е права, като смята, че никой не може да ти помогне и да те насърчи като поне ти подари бонбон…
Зная, че 18.ХІ е обявен за ден без тютюнев дим. Но достатъчен ли е един единствен ден в годината срещу останалите 364.
Все по-често виждаме по улиците пушачи - мъже, жени, а около училищата и деца. Не може ли денят без тютюнев дим да се превърне в седмица, месец, година и живот?
14.ХІ.1999г.
редактирана 30.Х.2006г.
Posted in Слънце
Витоша
October 30th, 2006
Тези дни са най-прекрасните на есента. Тя дарява цялата си красота, за да облече с нея умиращите през октомври листа. И ако си се разходил в градинката през улицата или си се подхлъзнал c bike-а върху влажните листа, ако си помирисал дъжда, и си мислиш, че си видял истинското лице на този сезон, то се хвани за ръцете на любимия човек и отиди в планината за поне половин час… Това, което ще видиш си струва билетчето за градски транспорт, което можеш и да си спестиш в автобус 67 до Симеоново. Ако не ти е студено се качи на открития лифт и си откъсни червено листо от върха на някой бук. Ако ти е студено си вземи топка, фризби, федербал или поне хек и виж колко е яко да играеш горе сред тишината и красотата. Разбира се, че ще останеш щастлив. Няма никакво съмнение в това. А ако случайно и времето е толкова топло, колкото беше, когато аз ходих, то значи ще спиш на тревата под галещите слънчеви лъчи…
Ако тръгнеш от Симеоново по една равна и широка пътечка, която наричат пенсионерска, вероятно защото максималният наклон е 5%, и си твърдо решил, след около два часа (с колело - 20 мин) ще подминеш вилите на Бистрица и в далечината надолу пред теб ще се покаже най-красивото езеро в света. То всъщност е малко язовирче, но това не му пречи. Та като стигнеш без пътека до него и му се полюбуваш вече ще си горд притежател на шеметно пъстър букет от есенни листа и плодове и дотолкова няма да повярваш на очите си като видиш един western град, че неусетно ще влезеш в него и ще станеш неволен статист в някакъв шумен филм. Понеже край Бистрица са построили сума ти декори (буквално е малко градче за около 100 жители, но с банка, две кръчми, шериф, затвор, обор и дори крайпътна табела.) Няма значение де, аз лично най-много се впечатлих от препускащите коне и от ветропоказателя на върха на църквата, който носи годината 1880. Като превъзмогнеш и това поредно опустошаване на страдащата ни природа (не заради самия филм или понеже го снимаха чужденци, а понеже такъв автопарк не съм виждал и в града, а пък камо ли в планината) ще се накефиш много на непознатия стил на случващото се… В моя случай вечерта трябваше да завърши с купонче и реших, че е време да се прибирам… интересно как, ако не на стоп, но съм сигурен, че за теб това пътешествие едва сега започва…
Пожелавам ти приятно прекарване!
Posted in Слънце